Необходимо е да се вземат 3-5 мл от първата сутрешна урина по средата на микцията в стерилен съд. Пациентът прави генитален тоалет.
При мъже: препуциумът се ретрахира, гланс пенис се почиства със стерилен компрес, напоен с течен сапун и се измива с втори компрес, напоен с топла вода. Ако по време на уринирането препуциумът докосне уретрата, пробата е невалидна и процедурата с почистването се повтаря.
При жени: Разтварят се лабиите на вулвата, след което с движения в посока отпред назад се почистват лабиалните гънки и вестибулума със стерилен компрес, напоен с течен сапун. Процедурата се повтаря с втори компрес напоен с топла вода. По време на уринирането лабиите се подържат разтворени, като пациентката внимава да не докосне почистените области.
Първите няколко милилитра урина се отделят в подлога (тоалетна). Урината от средната струя се събира в стерилен съд за изследване.
Първата и последната порция урина не са подходящи за урокултура.
Инфекциите на отделителната система са много чести, защото:
Отделителната система в дисталната част има пряк контакт с външната среда, вкл. с перианалната област.
Урината е добра хранителна среда за много от резидентните микроорганизми, които са най-честите причинители на уроинфекции.
Значителна част от анатомичните дефекти в организма се намират в отделителната система, което улеснява развитието на инфекции.
Много често се образуват камъни, които също улесняват развитието на инфекции, а последните – нарастването на камъните.
Значителна част от инфектните процеси протичат в определени периоди без или с незначителни оплаквания, което отслабва вниманието на болния и на лекаря към тях.
Бактериурия означава присъствието на бактерии в урината независимо как са попаднали, какво е количеството им, кои са и размножават ли се в нея.
При клинично значимите бактериурии (наречени още сигнификантни), в урината се установяват размножаващи се бактерии в стойност 10/5 или повече в 1 мл сутрешна (т.е. престояла в мехура) средна порция нецентрофугирана урина, при условие, че изследваният в момента не се лекува. По време на лечение, което не потиска напълно развитието на микроорганизмите броят им спада до 10/2, 10/3 бактерии в 1 мл урина. Броят на микроорганизмите намалява и при често уриниране.
Стойността 10/5 бактерии/мл урина е приета с цел по-сигурно различаване на клинично значимите от незначимите бактериурии, но стойностите не могат да се абсолютизират. Например микробно число 10/8 в сравнение с 10/6 не означава непременно по-тежък процес, нито пък 10/3 – категорична липса на процес. Само познаването на всички клинични и други лабораторни данни, характерни за определен болен, дава възможност за правилно тълкуване на количественото изследване.
Клинично значима бактериурия се наблюдава, макар и по-рядко, при инфекции в други органи, при бактериемия, при бактерионосителство, когато бактериите преминават в урината. Отделителната система не винаги е засегната от процеса. Бактериурията е клинично значима, независимо от микробното число, защото дава указание за заболяване или носителство. Наблюдава се при бруцелоза, коремен тиф, салмонелоза, лептоспироза. Микробното число може да бъде 10/3, но все пак е показателно за съществуване на инфекция някъде в организма.
Клинично незначимите бактериурии трябва да се познават добре, защото често стават причина за продължителни ненужни лечебни мероприятия.
Това са случаите при които в урината се установяват микроорганизми, произхождащи от уретрата, препуциума или от лабиите, а именно – дифтероиди, млечнокисели бактерии, S. epidermidis и др., като количеството им не надхвърля най-често 10/3 в 1 мл урина. Когато урината престои 2 – 3 или повече часа, в зависимост от околната температура, микроорганизмите могат да достигнат клинично значими стойности с погрешно тълкуване на резултата.
В урината могат да се установят бактерии, произхождащи от пикочните пътища във връзка с тежки физически натоварвания, но количеството им не надхвърля най-често 10/3 в мл урина.
В преагоналния и агоналния стадий започва постепенно нахлуване на бактерии в кръвта, в паренхимните органи и в бъбреците. Една част от тях се отделят с урината.
Безсимптомна бактериурия е наличието на размножаващи се бактерии, най-често в стойности 10/4, 10/5 или повече в 1 мл прясна нецентрофугирана урина без субективни оплаквания. Намират се най-често Грам отрицателни микроорганизми от чревната група. Открива се при изследвания по друг повод, като резултатът от другите лабораторни изследвания е нормален. Броят на левкоцитите в урината също е в нормални граници (10 – 15 клетки / мл). Среща се най-често при жени. У момичета от предучилищна и ранна училищна възраст се среща между 2 и 3 %; у девойки – 2%; у полово зрели жени постепенно зачестява – 5%; у бременни е средно до 8%; в менопаузата зачестява така, че към 70-годишна възраст достига 20% и повече. У момчета в предучилищна възраст и у млади мъже е около 0.5%. С възрастта постепенно нараства и към 70 години достига 10%.
Посочените данни, особено за жените, показват, че на безсимптомната бактериурия трябва винаги да се обръща внимание, да се следят и други показатели (лабораторни, ехографски и т.н.), за да се прецени състоянието на отделителната система. В редица случаи могат да се открият минимални анатомични или функционални отклонения (стеснения, дивертикули, безсимптомна калкулоза, малка по обем резидуална урина), локализирани предимно в долните пикочни пътища. Изследванията трябва да продължат с издирването на общи заболявания (диабет, имунопатия, заболяване на черния дроб, продължително лечение с кортикостероиди). Тогава една част от безсимптомните бактериурии престават да бъдат безсимптомни, защото стават известни факторите, предразполагащи към развитието на бактерии.
Може да се очаква активиране на безсимптомна бактериурия по време на бременност, злоупотреба с някои аналгетици. Същевременно със сигурност се приема, че значителна част от безсимптомните бактериурии никога не преминават в клинично значима бактериурия с функционални и тъканни промени в бъбреците.
При безсимптомната бактериурия възниква сътояние на толериране на микроорганизми в орган (най-често само в пикочния мехур), който трябва да бъде стерилен. Развитието на микроорганизмите не винаги е постоянно. Безсимптомната бактериурия може временно да изчезне и да се появи отново.
Уместно е лицата с безсимптомна бактериурия да познават състоянието си и да се изследват 2 – 3 пъти в годината без конкретен повод, за да не се допусне развитие на процеса в посока на клинично значима бактериурия. Наложително е изследването на урината при интеркурентни заболявания, оперативни намеси, продължително залежаване, бременност. Родилките се проследяват няколко месеца след раждането. Безсимптомната бактериурия у диабетиците не е по-честа, ако основното заболяване се контролира.
Заболяването е особено често у жени. Вероятно всяка жена е боледувала един или повече пъти от цистит през живота си. Предразполагащи фактори при анатомично нормална отделителна система с простуда със или без интеркурентна вирусна инфекция, продължително задържане на урината в мехура, малки травми на уретрата при интензивни полови контакти. Характерни са парене, често уриниране, невъзможност за задържане, болки зад симфизата, чувство за неизпразнен мехур.
У млади жени причинителят е най-често Staphylococcus saprophyticus или E. coli.
Развива се при продължително действащи, трудно отстраними предразполгащи фактори: калкулоза, малформации, простатна хипертрофия, катетеризиране. Причинява се от някои от Грам-отрицателните чревни бактерии. По-сложни са случаите, когато се намират повече от един микроорганизъм едновременно. Това се наблюдава, когато микроорганизмите могат да влизат безпрепятствено в мехура, както например при продължително катетеризиране, цистостома, пролапси. Много често започва значително изсолване на урината и образуване на конкременти.
Инфектният процес засяга бъбречното легенче и паренхима. Токсините на микроорганизма причинител предизвикват общи оплаквания: бързо повишаване на температурата с разтрисане, със или без циститни оплаквания, болки в бъбречната област. В урината има бактерии в клинично значими стойности, подчертана левкоцитурия, често с хематурия. При първи епизод, както и при много разредени епизоди от остър пиелонефрит, напр. 2-3 пъти през целия живот, най-чест причинител е E. coli. Заболяването се овладява лесно, но е необходимо да се проследява за възможна остатъчна бактериурия на интервали в продължение на една година. Успоредно се търси левкоцитурия. Много е възможно субективните оплаквания да преминат, но да остане бактериурия и левкоцитурия в значими стойности т.е. да се създадат условия за хронифициране на процеса. Заболяването може още повече да се усложни, ако стане смяна на микроорганизма от E. coli в Proteus spp. или Klebsiella spp. и затихване на клиничните оплаквания. Тези и други микроорганизми са характерни за хронични процеси и за действие на трайни предразполагащи фактори, които не са се проявили до началото на първия пиелонефритен епизод. Опасност от рецидивиране или хронифициране е възможна, когато лекуването и проследяването не се извършва под редовен микробиологичен контрол.
Заболяването се развива след един или повече епизоди от остър пиелонефрит. Подчертана е тенденцията бактериурията да се задържа или да рецидивира поради действието на неотстранени предразполагащи фактори. Към левкоцитите в урината се прибавят цилиндри и други елементи. Когато предразполагащите фактори (калкулоза, малформация) не могат да се отстранят, процесът се влошава поради прогресиращото отпадане на нефрони, интоксикирани от микроорганизмите. В урината се откриват Грам-отрицателни бактерии от чревната група: Klebsiella, Proteus, Enterobacter, Serratia spp., характерни предимно за хронични инфектни процеси.
При септични състояния в кората на бъбреците, по-често в десния бъбрек, се развиват разпръснати гнойни огнища. Причинители са най-често S. aureus във връзка с друг стафилококов процес, както и Грам-отрицателни бактерии, също поради метастатична инфекция. При асцендентни процеси, които причиняват инфекция в паренхима, в някои случаи също се оформят огнища в медулата и кората, но разположени в сектора на засегнатия каликс. Причинители са Грам-отрицателни чревни бактерии.
Възниква метастатично при сепсис, при прогресиращ бъбречен абсцес, който се отваря периферно в мастната тъкан. Метастатичните абсцеси са предимно стафилококови, а асцендентните се дължат на Грам-отрицателни чревни бактерии.
