• Български
  • German
  • English

СМДЛ ИМУНО - МЕД 77

Иригография

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО /ИРИГОГРАФИЯ/

І. Изследването се извършва след предварително записване.

ІІ. Пациентът се явява в рентгеновия кабинет след предварителна подготовка - почистване на храноспилателния тракт

ІІІ. НЕОБХОДМИ МАТЕРИАЛИ:

- 3 бр. бариева каша

- чаршаф

- тоалетна хартия или лигнин за забърсване

- 1 чифт ръкавици

ІV. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

- МДД

- При необходимост пояснителен талон от изпращащия лекар

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИРИГОГРАФИЯ

(дава се на пациента)

Пациентът  трябва да бъде добре информиран, че качествената подготовка за почистване на дебелото черво е съществена за качествено рентгеново изследване. Важно е да се провери дали през последните 5 дни не е провеждан друг преглед на гастро-интестиналния тракт с бариев сулфат.

Три дни преди изследването:Image

Желателно е ежедневна нормална дефекация. Ако е необходимо: пиене на 2 л. вода дневно 3 дни преди изследването. Добре е да се напълни бутилката, за да сте сигурни за изпитото количество. Ако не пиете това количество течности, нито очистителното, нито клизмите ще постигнат достатъчно добро почистване.

Хранителен режим 3 дни преди изследването (безцелулозна диета):

забранени храни: зеленчуци и плодове, пресен хляб, кисело и прясно мляко, газирани напитки, боб, леща, свинско месо;

разрешени храни: чай, сок от ябълки, бульон, захар, препечен хляб, пиле и риба (печени), вода.

Има два основни начина за почистване:

1. Почистване с  Senna gliverides (Х-Prep)

2. Клизми, очистително, прием на вода.

ВАРИАНТ НА ПОДГОТОВСКА С ПРЕПАРАТА X-PREP: в деня преди изследването се приема лека закуска и обяд; в 14 часа се изпива съдържанието на един флакон  x-prep с вода, като след това на всеки час пие вода, общо 2,5-3 литра.

ВАРИАНТ НА ПОДГОТОВКА С ПОЧИСТВАЩИ КЛИЗМИ:

Деня преди изследването:

1. Взима се очистително - 2 супени (30-40 g) лъжици рициново масло или Английска сол 30-40 g в 13-15 ч. След това до вечерта се изпиват по възможност над 3 л вода, минимум 2 литра.

2. Не се вечеря в деня преди изследването, може да се пият свободно течности. В 18 часа може да се пие плодов сок, вода с мед, нектар, но не прясно мляко.

3. Правят се две очистителни клизми:

Необходимо е водата в иригатора да бъде с температура както телесната, не по-висока!

Болният трябва да е в хоризонтално положение, легнал на кушетка;

Количеството вода да е поне 2 литра и да въвежда бавно, т.е иригаторът да е на височина около 50 см.;

Болният е необходимо да задържа водата поне 10 мин., като се върти на лявата си страна, по корем и на дясната страна;

В деня преди изследването се правят в 18ч и в 19ч почистващи клизми;

В деня на изследването в 8 ч. се прави трета клизма, тя трябва да е поне 1,5 часа преди иригографията.

Деня на изследването:

1. Не се закусва, пие се при жажда малко вода.

2. Правят се клизми до бистра вода.

3. Пита се лекуващия лекар дали сутринта на гладно да се вземат някои от приеманите ежедневно лекарства.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЕБЕЛО ЧЕРВОImage

 

Атрезия на дебело черво- Вродено заболяване, дължащо се на наличие на мембрана, обтурираща (запушваща) лумена на червото или липса на определен сегмент (част) от него с различно протежение, има и множествени атрезии. Клиничната картина се изявява още в първите дни след раждането с невъзможност за захранване, упорити, спонтанни повръщания, които постепенно придобиват характер на чревно съдържимо, най-често-липса на отделяне на мекониум, изразено в различна степен подуване на коремчето.

При закъсняла диагноза настъпват животозастрашаващи усложнения: волвулус (усукване) на черва, перфорация (пробив) на черво, перитонит. Диагнозата се потвърждава от извършена в право положение нативна рентгенография на корема или при липса на убедителни данни от нея - рентгеноконтрастно изследване на чревния пасаж. 

Мекониален илеус и перитонит - Развива се вследствие наличието на патологично променен мекониум в дисталните участъци на тънкото черво, предизвикващ пълна обтурация на червото и механична чревна непроходимост. Усложнява се с развитие на волвулус (усукване) на тънкото черво или при възникване на перфорация (пробив) на чревната стена - с развитие на мекониален перитонит. Проявява се в първите дни след раждането с клиничната характеристика на неонатален илеус или илеус - перитонит: упорити повръщания с характер на чревно съдържимо, липса на спонтанно отделяне на мекониум, подуване на коремчето, възпалителни промени на предната коремна стена. Диагнозата се потвърждава при рентгеновото изследване. 

Некротизиращ ентероколит на новороденото - Това е прогресиращ възпалителен и язвен процес, засягащ на различно протежение тънките и дебелите черва на новороденото. Предразполагащи фактори: недоносеност, ранна гестационна възраст, инфекции, процедури върху пъпните съдове, хипоксия. Хирургичните стадии на заболяването настъпват при развитие на некроза (загниване) и /или/ перфорация (пробив) на чревната стена с локален, дифузен или тотален перитонит, както и при развитие на късни усложнения: стенози (свиване) и стриктури (стеснения) на черва.

Мегаколон. Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък /равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура/. Това затруднява придвижването на фекалните маси.

Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.

Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум /сраствания, туморни маси и други/. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.

Долихоколон. Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете. Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.

Инвагинацията е навлизане на тънкото черво в дебелото и възниква при кърмачета и малките деца под въздействие на незрялост на чревната нервна регулация. Провокиращ момент може да бъде захранване с нова храна, вирусна инфекция, вроден Мекелов дивертикул Малките деца изразяват признаци на безпокойство и болка, често има изхождане на кръв. Диагнозата се поставя на специално рентгеново изследване, при което се вкарва въздух в дебелото черво. При 70% от случаите изследването е и лечебен метод. Ако с него не може да се разгъне тънкото черво, се пристъпва към операция с коремен достъп. В случаи на некроза (загниване) на червото се прави резекция и временно се извежда илеостомът (червото се извежда на кожата на корема и фекалиите се отделят през него в специална торбичка).

Болест на Хиршпрунг e вродено заболяване на дебелото черво, дължащо се на липса на нервно-ганглиеви клетки в стената му и невъзможност за осъществяване на нормалната функция на червото (изхождане на изпражнения). Засегнатите участъци са с различна дължина, при най-честата форма увредата достига до прехода ректум-сигма. Проявява се с упорит запек и липса на спотанни изхождания от раждането. При късно поставена диагноза и голямо протежение на ангангионерния участък може да настъпят животозастрашаващи усложнения - перфорация, перитонит. 

Остър колит. Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти /коли-бактерии, салмонела, шигела/, от протозои /амеби/, от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит /колиентерит/. Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезъмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава. Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове /шипка, липа, лайка и други/ със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За няколко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици /включително сулфагванидин, хлорквиналдол/ , спазмолитици, отболяващи средства. Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.

Хроничен колит. Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти /глисти/, токсични вещества /олово, живак/, периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори. Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация /изхождане по голяма нужда/ и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диария и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи заседнал живот. Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.

Волвулус – завъртане на подвижните части на дебелото черво – сляпо и сигмовидно. Води до развитие на спешно състояние – остър корем.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА ОТНОСНО ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРВАТА - Доброкачествените новообразувания на червата обикновено протичат безсимтомно и се откриват случайно. Заболяванията на тънкото и дебело черво протичат с разнообразни оплаквания: хронична диария (водниста, кашави или обемисти мазни лъскави изпражнения; или диария с примес на слуз и кръв), запек, смяна на запек с разстройство, чувство на недоизхождане, затруднение при изхождане; коремна болка, дискомфорт в корема – подуване, куркане на червата, тежест; анемичен синдром, загуба на телесна маса, фебрилно състояние гадене, повръщане и други. Понякога тези заболявания могат да се проявят със симптомите на нарушение на проходимостта на тънкото и дебелото черво. Могат да се проявят като кръвотечения от храносмилателния тракт под формата на черни изпражнения или ярко червена кръв, примесена с тях. Понякога първа проява на заболяването са силно изразени болки в корема, гадене, повръщане, спиране на отделянето на газове.

Улцерозният колит и Болестта на Крон са хронични възпалителни неинфекциозни заболявания на червото. Най-често се развиват на възраст между 15 –35 год., въпреки че диагнозата може да се постави при всяка възраст. Хроничен улцеронен хеморагичен колит /ХУХК/

ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителния процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина.При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане: лека, тежка и мълниеносна.

При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.

При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация /тенезъм/. Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.

Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит. Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.

             Болест на Крон. Тя е хронично възпалително заболяване, което може да засегне всеки отдел на стомашно-чревния тракт. Най-често засяга тънкото и дебело черво. Най-често се локализира в крайната част на тънкото черво. Води до възпаление, дълбоки язви с цикатрикси по стената на червото, често в отделни сегменти. Основните симптоми са коремна болка, диария, лесна умора и загуба на тегло. Средство за поставяне на диагнозата контрастно рентгенографско изследване на същите органи – контраст чрез клизма или приет през устата.

Туберкулоза на червата. Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна /мляко и млечни продукти/, или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки. На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дясната коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение. Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.

Дивертикулоза. Дивертикулът е сляпо торбовидно разширение на кух орган, съобщаващо се с неговата кухина. Под понятието дивертикулоза се разбира безсимптомно протичащи множество дивертикули. Възпалителният процес в стената на самия дивертикул се означава като дивертикулит, а извън нея - като перидивертикулит. Най-често се наблюдават при болни над 70 годишна възраст, като се намират предимно в лявата половина на дебелото черво. Дивертикулите могат да се усложнят с кръвотечения, възпаление, пробив в коремната кухина, илеус (непроходимост на червата) и злокачествена трансформация.

Полип. Под названието полип се разбира доброкачествено образувание, което изпъква от повърхността на лумена на кухинен орган. Има различни видове полипи. Когато броят на полипите е от 2 до 10 се говори за множествена полипоза, а когато полипите са пръснати по цялата лигавица на дебелото черво - за дифузна полипоза. Дифузната фамилна полипоза е с най-висок риск от злокачествена трансформация – в 100% до 40 годишна възраст

Травматичните увреди на дебело черво. Травматичните увреди на дебело черво обичайно са свързани с рано развитие на перитонит, а когато са причинени от проникващо нараняване на коремната стена и са инфекциозни усложнения на раната.

Фистулите на червата представляват комуникация между лумена на червата и коремната стена, а също между тънко и тънко черво, между тънко и дебело черво, между дебело черво и пикочен мехур, между тънко черво и пикочен мехур, между влагалище и ректум, между влагалище и тънко черво, между влагалище и пикочен мехур.

Съдовата недостатъчност на червата се изразява в запушване от ембол или тромб на даден участък от дебелите или тънките черва, предизвикващ по-късно некроза.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА ОТНОСНО ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

Обща информация

Доброкачествените новообразувания на червата обикновено протичат безсимтомно и се откриват случайно. Понякога тези заболявания могат да се проявят със симптомите на нарушение на проходимостта на тънкото и дебелото черво, могат да се проявят като кръвотечения от храносмилателния тракт под формата на черни изпражнения или ярко червена кръв, примесена с тях. 

Какво представляват доброкачествените новообразувания на дебелото черво?

Доброкачествените новообразувания на дебелото черво представляват малки неракови изменения на повърхностния слой (наречен “лигавица”) или други части от стената на червото. В по-голяма част от случаите те представляват кръгловати израстъци към вътрешността на стомашно-чревната тръба (“лумен”) и се наричат “полипи”. Свързани са с лигавицата посредством краче или лежат на широка основа. В по-редки случаи промените имат вид на леки надигания, разположение на нивото на повърхността на лигавицата или вдлъбнатини. Когато произхождат не от лигавицата, а от другите части на чревната стена, те избутват надлежащата върху тях лигавица.

Аденоми на дебелото черво – същност и значение

Между доброкачествените новообразувания на дебелото черво съществен дял имат туморите, произхождащи от покривния повърхностен слой на лигавицата. Те се означават с наименованието “аденоми”.  Те  се срещат често сред населението у нас. Съществува възможност в някои от тях да се развие карцином. 

Аденомите са чести сред населението. Появата им нараства с възрастта и са по-чести при мъжете. Една четвърт от хората на 50-годишна възраст имат аденоми, а до 80-годишна възраст честотата нараства над 50%. Те могат да бъдат единични, групови (до 5-7) или множествени (до100). Ако броят им е с хиляди, се касае за “фамилна аденоматоза” (синоним на “фамилна аденоматозна полипоза”, (ФАП). Аденомите са с различна структура. Най-голямо значение като предракови новообразувания имат т.нар.”вилозни” аденоми или тези, съдържащи вилозни елементи. Повърхността на тези полипи наподобява кадифе. В над 50% от случаите аденомите са локализирани предимно в ректума и сигмата, следвани от colon descendens (около 18%), colon transversum (11-13%), colon ascendens и cecum (съответно в до 13% и 7%). Големината им варира от няколко милиметра до 3-3,5 cm.

При дифузната аденоматоза се откриват множество аденоми, които покриват чревната лигавица и имат различна форма, големина и цвят. Заболяването се предава по наследство.

Кои са симптомите при аденоми на дебелото черво и другите доброкачествени новообразувания?

Клиничната изява на доброкачествените новообразувания на дебелото черво зависи от локализацията, броя, големината и структурата им. Често се срещат безсимптомно (8 - 40%) и диагнозата се поставя случайно или само при активното им търсене. При клинични прояви – основният симптом е кървене от ануса (“ректохеморагия”). Вилозните аденоми или тези с вилозни елементи водят до отделяне на слуз, понякога в големи количества. Може да се наблюдава и диария, загуба на вода, белтъци и калий, свързани с голяма слузна продукция. Големите полипи дават чувство за пълнота и незавършеност на дефекационния акт. При усложнения възниква анемия, запушване на червото, усукване при дълго краче на полипа и други. При наличие на оплаквания откриването на доброкачествените новообразувания е по-лесно. За болните с ФАП е типична слузно-кървавата диария, съчетана с промени в общото състояние и кръвните показатели. Симптомите се проявяват рано (20-25-годишна възраст), а към 40 години – повечето аденоми са с ракови изменения. В случаите на дифузни полипози се наблюдават тумори или други промени в други части на храносмилателната система както и други органи и системи.

Кои аденоми се свързват с повишен риск за развитие на карцином на дебелото черво?

Естествената еволюция на аденомите е различна, основно в зависимост от големината и вида им. Повечето от малките аденоми не се превръщат в карцином. Необходими са средно10 години за трансформацията на аденом с размери под 1 cm в колоректален карцином. Повишен риск за колоректален карцином съществува при следните състояния: аденоми с големина 1 cm или повече; аденоми с т.нар. “високостепенна дисплазия” – различаващ се от нормата повърхностен покривен слой, с промени близки по структура на раковите клетки; аденоми с вилозна тъкан

Съществува тясна връзка между големината на полипа и високостепенната дисплазия. Последната  възниква в 1% при полипи с размери под 5мм; 5% - в 5-9мм и 20% при големина 10 мм и повече. Вилозните или съдържащите вилозна тъкан аденоми, разположени предимно в ректум и сигма, съдържат ракови клетки  до 80%, а случаите с ФАП – почти в 100%. Процентът на тази ракова трансформация се увеличава с възрастта.

Как се поставя диагнозата?

Средство  за поставяне на диагнозата е двойноконтрастна иригография. 

Злокачествени тумори. Злокачествените тумори /карциноми/ са много по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином всред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума. Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслабват на тегло и побледняват, трудно се хранят поради липса на апетит.

 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА - КРЪВОИЗЛИВ ОТ ДОЛИНИ ОТДЕЛИ НА ГИТ

В долните отдели на ГИТ, дебелото черво и ректума са най-често срещаните източници на кръвоизлив. Хемороидите представляват уголемени вени в аналната област, които при разкъсване водят до поява на ясна кръв видима в тоалетната или върху тоалетната хартия. Наличието на ясна червена кръв налага изключването на друга причина за кървене например анална фисура (разкъсване на аналната лигавица), възпаление или рак.

Полипите са честа находка  в дебелото черво. Смята се че са предшественици на рака на дебелото черво. Тези образования могат да доведат до поява на ясна кръв в изпражненията или до окултно кървене. Колоректалнят рак е един от най-честите карциноми в храносмилателнната система. Той е честа причина за появата на окултно кървене.

Възпалението от различни причини може да предизвика обилно кървене от лигавицата на дебелото черво. Голям брой чревни инфекции могат да доведат до възпаление на дебелото черво и кървава диария. Язвеният колит се изразява в тежко язвено-гнойно възпаление на лигавицата и е съпроводен с различно по сила кървене от язвите. Болестта на Крон на дебелото черво също може да предизвика кървене.

Дивертикулите на дебелото черво, представляват торбовидни изпъквания на чревната стена и доста често могат да са причина за масивен кръвоизлив от долните отдели на ГИТ.

Болните, приемащи разреждащи кръвта медикаменти, (например синтром) могат да получат кървене от ГИТ, особено когато приемат аспирин.

Как се разпознава кървенето от ГИТ? Рентгеновото изследване с бариева каша е слабо чувствителен метод за локализиране на кървенето от ГИТ.