• Български
  • German
  • English

СМДЛ ИМУНО - МЕД 77

Aбдоминална ехография

АБДОМИНАЛНА ЕХОГРАФИЯ

  1. Изследването е желателно да се извърши на гладно, а при изследване на пикочен мехур и простата на пълен пикочен мехур.

  2. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

- МДД

- При необходимост пояснителен талон от изплащащият лекар

 

ПРОВЕЖДАНЕ НА АБДОМИНАЛНА ЕХОГРАФИЯ

 

Описание на метода.

Абдоминалната ехография е изследване, при което се оглеждат достъпните за ехографско изследване коремни органи. Не е необходима предварителна подготовка на болните. Такава се налага само при пациенти със затлъстяване както и при наличие на много газове в червата (еднодневен прием на Mezim forte и медицински въглен). Жлъчен мехур се вижда най-добре след 6-12 часово гладуване. За ехография на малък таз е необходимо болният да е с пълен пикочен мехур, което означава 45-60 мин преди изследването да е приел 500 - 1000 мл вода или друга течност. За изследване на остатъчна урина е желателно болният да е приел голямо количество течност. Остатъчна урина се изследва веднага след уриниране.

Процедурата се извършва в специално оборудван кабинет и продължава около 15-45 мин.Image

Ултразвуковата диагностика е напълно безвреден метод на изследване, особено при болни в тежко общо състояние, бременни, при болни нуждаещи се от спешна диагноза, с алергия към Ro-контрастни вещества и др.

Ехографското изследване се започва в легнало положение,  положение по гръб (супинация), от дясно на ляво. В тази позиция задължително се оглеждат черният дроб, жлъчният мехур, панкреаса, десния бъбрек и надбъбрек, абдоминалната аорта и долната празна вена, скринингово: пикочният мехур, простатната жлеза.

Следващата позиция е дясно странично положение, за оглеждане на левия бъбрек, особено в горния му полюс, далака, левия надбъбрек, опашката на панкреаса. В позиция по корем се дооглеждат бъбреците. В ляво странично положение се визуализира добре горният полюс на десния бъбрек и надбъбрек , десния лоб на черния дроб, задната стена на жлъчния мехур. Абдоминалната ехография завършва с определяне на обема на остатъчна урина след микция при определени показания: карцином на простатата, простатна хипертрофия, хипотония на пикочните пътища при неврологични заболявания, диабет и др.

От пациента се изисква да задържа поетия въздух за кратки периоди. Последното не се отнасят за болни с тежки белодробни и сърдечни заболявания.

Лекарствата, които пациентът приема, обикновено не се спират по време на изследването.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЖЛЪЧНО ЧЕРНОДРОБНА СИСТЕМА

Черният дроб е най-големият орган на тялото, тежи приблизително 1,250 кг. Разположен е в горната дясна страна на коремната кухина, покрит е от ребрата. При палпация (опипване) черният дроб се усеща с гладка повърхност, плътен. Кръвоснабдяването му е уникално – от два напълно независими един от друг източника. Единият – чернодробната артерия го снабдява с кръв, богата на кислород, а другият – порталната вена – с кръвта от червата. Друга негова особеност е способността му да образува нови клетки на мястото на загиналите по различни причини. Черният дроб се състои от две отделни части (лоба), разделени на по-малки части – ацини, които на свой ред са изградени от билиони клетки, наречени хепатоцити ( хепар – от латински черен дроб ). Клетките ограждат доста сложна мрежа от малки тръбички, наречени жлъчни каналчета. Жлъчката преминава през тях, след което попада в големите жлъчни пътища, от които периодично постъпва в червата. Жлъчката е жълто-зелена течност, секретирана от черния дроб, която помага на организма да всмуче мазнините и мастно разтворимите витамини от храната. Когато не е необходима, жлъчката се складира в жлъчния мехур, който след поемане на храна се съкращава и отделя жлъчен сок в дванадесетопръстника. Входът към него се контролира от клапа, която позволява на жлъчката да премине към червата, само когато е необходима за храносмилане.

Image

 
Ето някои от основните функции на черния дроб…

Преработване на храната, смляна в червата

Поддържане на нормални нива на мазнините, аминокиселините и глюкозата в кръвта

Борба с инфекциите в организма

Очистване на кръвта от частички, подобни на бактериите

Неутрализиране и разрушаване на отрови и лекарства

Образуване на жлъчен сок, необходим за смилането на мазнините

Складиране на желязо, витамини и други важни вещества

Разграждане на хранителните вещества и преработването им в енергия

Синтезиране, разграждане и регулиране на много хормони, включително и половите хормони

10  Образуване на ензими и белтъци, които участват в повечето метаболитни реакции на организма, например тези, които осъществяват съсирването на кръвта, възстановяване на увредените тъкани.

Чернодробна стеатоза – дифузно заболяване на черния дроб, представляващо мастна дистрофия и е резултат на нарушени обменни процеси.

Какво е хроничен хепатит? Хепатит означава възпаление на черния дроб. Най-честа причина за това са вирусните инфекции, но същия или подобен увреждащ ефект могат да имат метаболитни (засягат обмяната на веществата в организма) и автоимунни заболявания на черния дроб. В повечето случаи острите хепатити оздравяват в рамките на 3 месеца. Възпаление на черния дроб, което продължава повече от 6 месеца, се нарича хроничен хепатит.

             Какво е значението на хроничните хепатити? Усложненията на хроничните хепатити – чернодробна цироза и чернодробен карцином – се наблюдават предимно във възрастта след 20-30 години. При някои метаболитни и автоимунни заболявания те настъпват още в детска възраст и поставят пред семейството сериозни етични, финансови и психологични проблеми.

             Кои са главните причини за хроничен хепатит ? Най-честа причина са вирусните инфекции. Известни са различни вируси, които могат да увредят черния дроб. Най-чести и с най-голямо практическо значение са вирус В, С, Д. Основните разлики между тях се определят от начина на разпространение, механизмите, по които поразяват чернодробните клетки и възможностите им да предизвикат трайно и сериозно увреждане на черния дроб.

             Хепатит В се причинява от вирус с висока инфектираща способност. В България 5 до 7,5% от хората са носители на този вирус. Заразяването се извършва по полов път (при извършване на небезопасен секс); хоризонтално – при постоянен тесен битов контакт с носители на вируса; перинатално - от майката - носител към плода по време на раждането; все по-ограничен е кръвният път на зараза. Обикновено протичането на хроничния хепатит В е безсимптомно или с дискретни оплаквания от повишена уморяемост, понякога потъмняване на урината. 

             Хепатит Д може да възникне при дълготрайно носителство на хепатит В. Увреждането на черния дроб при тази инфекция протича много по-бързо още в детска възраст се наблюдават тежките усложнения на хроничния хепатит.  Начините на заразяване с хепатит С са подобни на тези при хепатит В. Най-съществен се оказва кръвният път на зараза, особено при често преливане на кръв и кръвни продукти (при таласемия, хемофилия), в отделенията по хемодиализа, сред инжектиращи се и “смъркащи” наркомани; в голям процент от случаите – 40%, не може да се намери източникът на зараза. 

Чернодробната цироза е най-тежкото последствие на хроничните активни хепатити и другите хронични чернодробни заболявания, свързани с постоянно увреждане, загуба на чернодробни клетки и замяната им с непълноценна тъкан (съединителна). При цирозата на черния дроб образуваната съединителната тъкан замества нормалната здрава тъкан, като по този начин променя структурата на черния дроб и затруднява (“блокира”) протичането на кръвта (кръвотока) през него, уврежда работата му. Загубата на нормална тъкан забавя метаболизма (обработването) на хранителните вещества, хормони, лекарства и токсини от черния дроб. Намалява се продукцията на белтъци и други вещества, произвеждани от черния дроб.

             Какво е значението на цирозата? Чернодробната цироза като заболяване е седмата по ред причина за смъртен изход при хората. Висока е цената на цирозата в смисъл на човешко страдание, загуба на работоспособност, както и болнични разходи.

             Кои са главните причини за чернодробна цироза? Това заболяване може да бъде причинено от много фактори, но най-често се дължи на алкохол и вирусни хепатити. За повечето хора чернодробната цироза е синоним на алкохолизъм. На практика алкохолизмът е само една от причините за възникване на чернодробна цироза

Алкохолната цироза представлява около половината от случаите с цироза на черния дроб. Свързана е с дългогодишна алкохолна злоупотреба. Количеството алкохол, необходимо за да увреди черния дроб варира значително от човек на човек. При жените, 25-50 грама алкохол дневно могат да причинят чернодробна цироза, докато при мъжете е нужно двойно по-голямо количество. Алкохолът уврежда черния дроб като блокира нормалната обмяна на белтъците, мазнините и въглехидратите

Голям процент от цирозите се дължат на вирусните хепатити - тип В, С и Д, които предизвикват възпаление на черния дроб, а то за няколко десетилетия да доведе до цироза. Хепатит В и С инфекцията на черния дроб са широко разпространени по света и вирусните хепатити са най-честата причина за чернодробна цироза в световен мащаб. Хепатит Д вирусът инфектира черния дроб на хора, които вече са инфектирани с хепатит В.

Други етиологични (причинни) фактори за развитие на цироза са вродените метаболитни нарушения, при които нарушението засяга начина по който черния дроб произвежда, обработва и съхранява белтъците, ензимите, металите и други вещества, нужни за правилното функциониране на организма:

-            хемохроматоза (прекомерно натрупване на желязо в черния дроб и други органи като задстомашната жлеза, кожа, покривните клетки на червата, сърцето и жлезите с вътрешна секреция, поради повишеното усвояване на желязото от червата);

-            болест на Уилсън (прекомерно натрупване на мед в черния дроб,мозъка, бъбреците и роговицата на очите);

-            дефицит на a-1-антитрипсин и други много редки заболявания като галактоземия, болест на отлагането на гликоген.

Когато жлъчните канали или наречени още пътища са блокирани, това също може да доведе до цироза. Жлъчните канали пренасят произведената от черния дроб жлъчка до червата. Там тя подпомага смилането на мазнините. Когато жлъчните пътища, отвеждащи жлъчката вън от черния дроб се запушат, тя се връща назад и уврежда чернодробната тъкан. При новородените със запушени жлъчни пътища възниква цироза. Заболяването се нарича билиарна атрезия и представлява липса, увреждане или непроходимост на жлъчните канали, при което жлъчката се връща в черния дроб. След първия месец от раждането, кожата на бебетата пожълтява - състояние наречено жълтеница или иктер. Понякога хирургичната намеса може да помогне. При възрастни, особено жени, малките жлъчни каналчета в черния дроб могат да се възпалят, блокират и постепенно да се заменят със съединителна тъкан. Това заболяване се казва първична билиарна цироза. Билиарна цироза, наречена вторична билиарна цироза, може да възникне след операция на жлъчния мехур, ако по случайност се увредят жлъчните пътища. Последната може да се наблюдава и при някои вродени заболявания на каналите или тежкото им възпаление.

В други редки случаи черният дроб се уврежда при:

-            съдови заболявания с многократни пристъпи на сърдечна недостатъчност;

-            от имунологични фактори - автоимунен хепатит при нарушения в имунната система;

-            неалкохолен стеатохепатит, при които в черния дроб се натрупват мазнини. Впоследствие това може да доведе до образуване на съединителна тъкан. Този хепатит е свързан с диабет, затлъстяване, белтъчно недохранване, заболявания на коронарните (сърдечните) артерии, лечение с кортикостероиди, операции на червата и други.

-            токсични вещества, включително лекарства, токсини и инфекции, са възможен фактор, водещ до цироза. Такава се наблюдава при тежките реакции към лекарства или продължителното излагане на токсини.

В 25% от случаите не може да се прецени етиологичната причина - криптогенна цироза.

Кои са симптомите на цирозата? Първоначално симптомите са малко или липсват. Двете главни причини за клиничните оплаквания са загуба на функциониращи чернодробни клетки и нарушаване на строежа (структура) на черния дроб от новообразуваната съединителна тъкан. Клинично проявлението на чернодробна цироза е многообразно. То може да протече като остър хепатит с жълтеница по кожа и склерите, потъмняване на урината, или като хронично възпаление на черния дроб с дискретни до липсващи оплаквания. Чернодробна цироза може да се открие и случайно. Симптомите, наблюдавани при цироза са: лека тежест в дясно подребрие, отпадналост, лесна умора при физически усилия и в покой, загуба на апетит, гадене, повръщане, слабост, отслабване на тегло, нарушения в съня (безсъние нощем и сънливост през деня), изтръпване на крайниците и необясними болки по мускулите и костите, намалена работоспособност. Понякога пациентите забелязват "големите" белези за чернодробно заболяване - малиново зачервяване на езика, съдови звезди по кожата, подобни на паяк, изчезващи при натиск, увеличени гръдни жлези при мъжете и намалено окосмяване, зачервяване на дланите.

Усложненията на чернодробната цироза?

1. Отоци и асцит. 

2. Насиняване по кожата и кървене.

3. Жълтеница. 

4. Сърбеж.

5. Жлъчни камъни. 

6. Токсини в кръвта и мозъка. При чернодробна цироза е затруднено пречистването на кръвта от “токсините” в нея. Те се натрупват там и в последствие в мозъка. Там могат да причинят нарушения във функциите на мозъка, промени в поведението или личността (енцефалопатия) и даже загуба на съзнание (кома) и смърт. Ранните прояви на енцефалопатията включват “занемаряване” на външния вид, забавяне на умствената дейност, “безотговорно” поведение, лесно забравяне, затруднена концентрация и промени в обичайния ритъм сън-бодърствуване.

7. Чувствителност към лекарства. Цирозата забавя способността на черния дроб да филтрира лекарства от кръвта и да ги обработва. Тъй като черния дроб спира отстраняването на лекарствата с обичайната скорост, удължава периода, в който те се намират в кръвта. Лекарствата продължават да действат по-дълго от очакваното и започват да се натрупват в организма. Поради това хората с цироза са чувствителни на медикаменти и техните странични ефекти.

8. Портална хипертония. Един сериозен проблем при болните с цироза е повишеното налягане в кръвоносните съдове, които преминават през черния дроб. Нормално кръвта от червата и слезката се изпомпва към черния дроб през порталната вена. При цироза този кръвен поток е забавен. Създава се налягане, наречено “портална хипертония” във вената, отиваща към черния дроб  (портална вена). Това блокиране на нормалния поток на кръвта предизвиква увеличаване на слезката.

9. Варици. Когато кръвотокът през порталната вена се забави, кръвта от червата се опитва да намери “нов” път около черния дроб през “нови” съдове. Кръвта от червата и слезката се връща обратно по кръвоносните съдове в съдовете на стомаха и хранопровода (тръбата, която свързва устата със стомаха). Тези съдове стават твърде големи, тъй като не са предвидени да пренасят такова голямо количество кръв. Уголемените кръвоносни съдове се наричат “варици”. Имат тънки стени и в тях има високо налягане. Съществува опасност от спукване (разкъсване). Ако това настъпи, възниква тежък кръвоизлив от горната част на стомаха или хранопровода. В тези случаи животът на пациента е застрашен. Необходима е спешна лекарска намеса и незабавни медицински грижи.

Какво е лечението на чернодробната цироза?

Увреждането на черния дроб от цирозата е в голяма степен необратимо. Лечението на цирозата цели да спре или забави прогресирането на заболяването, да намали увреждането на чернодробните клетки и предпази/коригира усложненията. Вида на лечението се определя от причината на чернодробната цироза и наличните усложнения при конкретния пациент. 

Във всички случаи, независимо от причината, спазването на здравословно хранене и спирането на приема на алкохол са от съществено значение, тъй като организмът се нуждае от всички хранителни вещества до които може да се добере, а алкохолът само ще доведе до допълнително увреждане на черния дроб.

Дават се и медикаменти, подкрепящи чернодробната клетка, витамини или такива, които влияят на метаболизма.

Лечението включва и средства за лечение на усложненията. Някои от лекарствата се назначават при определени симптоми на чернодробното заболяване, например за сърбеж. За отоци и асцит лекарят може да препоръча намаляване приема на сол с храната и лечение с диуретици. Последните увеличават отделянето на вода чрез урината, което намалява излишните течности от организма. Антибиотиците се предписват за лечение на инфекциите. Храната, съдържаща белтъци, води до образуването на токсини в червата. Приема на по-малко белтъчини помага за намаляване на натрупването на токсини в кръвта и мозъка. Лекарят може да препоръча и слабителни за да предотврати абсорбирането (всмукването в червата) и за да подпомогне отстраняването на токсините от организма. Така диетата и лекарствената терапия могат да подобрят нарушенията във функцията на мозъка.

Ако вариците кървят, лекарят може да ги инжектира със склерозиращо вещество, предизвикващо съсирване чрез игла, вкарана през фиброгастроскопа (огъваемата тръба за оглед на хранопровода и стомаха). Може също да ги завърже с помощта на гумени пръстенчета, които притискат вариците и спират кървенето. В тежки случаи може да бъде извършена операция с цел намаляване налягането в порталната вена и вариците.

Каква е прогнозата? Прогнозата на компенсираната чернодробна цироза е относително благоприятна за дълъг период от време. Много от пациентите с цироза дълги години са в добро състояние . Появилите се усложнения също могат да се лекуват.

Разположение и функция на жлъчния мехур.

Жлъчният мехур е малък орган с формата на круша, разположен в горната дясна коремна половина под черния дроб и прираснал към него. Неговата функция е да събира и концентрира (сгъстява) жлъчката, образувана в черния дроб, както и да я освобождава в дванадесетопръстното черво в точно определено време, за да подпомогне и да участва в смилането на храната. Жлъчният мехур е свързан с черния дроб и дванадесетопръстното черво посредством система от канали, наречени жлъчни канали или жлъчни пътища, а заедно с жлъчния мехур - жлъчна система. Тези канали се отварят в стената на дванадесетопръстника с малък отвор, наречен папила, имаща собствен кръгов мускул, който я отваря или затваря.

  Image       

 Жлъчно-каменната болесткамъни в жлъчния мехур (холелитиаза) е много често заболяване. Заболяването се среща по-често при жените – при всяка пета жена над 40 години се образуват жлъчни камъни. Мъжете боледуват по-рядко, но по-тежко и с по-чести усложнения.

Какво представляват жлъчните камъни и какви видове съществуват? Жлъчните камъни са частици твърда материя, които се образуват в жлъчния мехур. С времето някои достигат големи размери.

Пигментните камъни са малки и тъмни на цвят. Образуват се от билирубин и калциеви соли. Повишен риск за формирането им съществува при лица с чернодробна цироза, инфекции или вродени аномалии на жлъчната система и вродена хемолитична анемия (състояние, при което е повишено разрушаването на червените кръвни клетки).

Жлъчните камъни са много различни по големина - от малки зрънца-песъчинки до топче за тенис на маса. По-големите камъни по-често са единични, а малките - множество на брой (десетки до стотици ).

Кои лица имат повишен риск за образуване на камъни в жлъчния мехур?

Голям процент от болните с жлъчни камъни приемат големи количества храна, особено богата на животински мазнини и имат наднормено тегло. В тези случаи съдържанието на холестерол в жлъчния мехур е голямо, а жлъчните киселини и изпразването на мехура – намалени.

От друга страна холестеролът нараства много в жлъчния мехур и при продължително гладуване, при диети, водещи до бързо отслабване, нискокалорийно хранене, поради разграждане на мазнините от тялото и “задръстването” на жлъчния мехур с тях.

Повишените нива на женските полови хормони (естрогени) при бременност, лечение с хормони или прием на медикаменти против забременяване също водят до нарастване на концентрацията на холестерола в жлъчката и намаляване на двигателната функция на мехура, съответно образуване на жлъчни камъни.

Все още остава неясна връзката между начина на хранене и образуването на камъни. Въпреки това бедната на фибри и богата на холестерол и тестените храни диета е свързана с образуване на жлъчни камъни.

Кои са симптомите на жлъчнокаменната болест? В повечето случаи жлъчнокаменната болест може да протече без сериозни  клинични оплаквания и диагнозата да се постави случайно, най-често при ехографско изследване на коремните органи по повод на друго заболяване/оплакване. В тези случаи се говори за “няма” или малкосимптомна холелитиаза. Това може да продължи с години. Най-често лечение не е необходимо.

Жлъчна криза – силна болка се наблюдава, когато камък запуши изхода на жлъчния мехур и жлъчката не може да го напусне.

Какви проблеми могат да възникнат?

Жлъчната криза обикновено започва внезапно със силна болка в горната половина на корема. Продължава от 20 - 30 минути до няколко часа.

Болката може да се разпространи вдясно към гърба и дясното рамо да е придружена от гадене или повръщане. Често кризите се повтарят през различни периоди от време - седмици, месеци или години.

Запушването на изхода на жлъчния мехур от камък води до възпалението му наречено “холецистит”. Той може да протече остро и да се наложи отстраняване на мехура по спешност поради опасност от спукването му и изтичане на жлъчка в коремната кухина. Това предизвиква остро възпаление, наречено “перитонит”.

Много по - често възниква хронично възпаление на жлъчния мехур – хроничен холецистит с мехурни усложнения. Камъкът може да изпадне и в жлъчния канал, който свързва мехура с червото. Това сериозно усложнение, наречено “холедохолитиаза”, пречи на изтичането на жлъчка и води до “жълтеница”- жълта оцветка на кожата, възпаление на жлъчните канали (”холангит”) или остро възпаление на задстомашната жлеза (”остър панкреатит”).

Как се поставя диагнозата камъни в жлъчния мехур? Много често камъните в жлъчния мехур се диагностицират случайно при рентгенологично, ехографско или компютърно – томографско изследване по повод друго заболяване или оплакване.

При насочено търсене на жлъчни камъни се извършва ехографско изследване на корема, при което се получава образ на органите в него с помощта на звукови вълни. 

 

Кисти на черния дроб – вродени, паразитарни и    травматични.

    Паразитарните кисти са ехинококови. Откриването им е абсолютно показание за лечение (оперативно и консервативно).

             Вродените кисти на жлъчните пътища се проявяват обикновено в ранната детска възраст с клиничната триада: жълтеница от механично естество, преходни коликообразни коремни болки и фебрилитет. Своевременната диагноза се основава на правилна интерпретация на наличната клинична симптоматика и компетентно извършените изследвания: ехо- и сцинтиграфия, рентгеноконтрастна холангиогрифия.

 

                 Тумори на черния дроб – доброкачествени и злокачествени. От доброкачествените най-чести са аденомът и хемангиомът. Злокачественият е заболяване, при което се откриват туморни “малигнени” клетки в чернодробния паренхим. Той бива първичен чернодробен рак – когато се развива за първи път в този орган и вторичен – когато черния дроб се обхваща от метастази на карцином, първично възникнал в друг орган на тялото. И в двата случая заболяването се лекува по хирургичен начин. Честотата на разпространение на болестта е свързана с честотата на разпространението на някои заболявания, по-важни от които са – чернодробна цироза вследствие на хепатит В и С, алкохолна цироза и цироза без изяснена причина.

 

Тумор на жлъчния мехур и извънчернодробната жлъчна система (ЕХЖС). При тях се откриват туморни “малигнени” клетки в тъканите на жлъчния мехур и извънчернодробните жлъчни пътища. Към това заболяване се отнася и тумора на голямата дуоденална папила (мястото на вливане на основния жлъчен канал в дванадесетопръстното черво).

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДАЛАКА

Далакът е орган с тежест в норма 100 до 170 грама, разположен в лявата горна част на корема. Той има много силно кръвоснабдяване и е покрит с тънка ципа - перитонеум. Кръвта се доставя чрез далачната артерия и се оттича през далачната вена. Червената и бялата пулпа са двете основни части на далачната тъкан. Функциите на далака за човешкия организъм са свързани главно с имунната система. Той представлява филтър, където се коригират и направляват имунните функции. Когато далакът се отстрани, тези функции се загубват. Филтърната функция на далака позволява в него да се извършва отстраняването на еритроцити, както и на бели кръвни клетки. Еритроцитите, които по някаква причина имат нарушение във формата, размера или съдържанието на хемоглобина в тях, се залавят, натрупват и разграждат в далачната пулпа. Едни от клетките на далака - макрофаги и ретикулоцити, участват в процеса на отстраняването на бактериите или чуждите клетки, попаднали в организма, и особено когато тези бактерии вече са обвити от антитела или от опсонини - помощни белтъци при разграждането. Така далакът участва в специфичния и неспецифичен имунен отговор. Третата важна функция на далака е изработването на специални антитела от групата Ig М.

 Дифузни промени – срещат се при паренхимни удреждания на черния дроб, особено след портална хипертония, системни хематологични заболявания, инфекциозни болести, колагенози и др.

Кисти  на далака. Редки заболявания. Биват паразитарни и непаразитарни.

Руптура и хематом на слезката. Не е рядко усложнение след тъпа коремна травма. Абдоминалната ехография терапевтичния подход – консервативен или оперативен. Хирургично премахване на далака (спленектомия). Поради важните си функции отстраняването на далака вече се извършва само по строги показания, при определени заболявания и при травма, при която анатомичното нарушение на целостта на този орган не позволява неговото съхраняване. Особено ограничени са показанията за отстраняване на далака в детска възраст. Острата кръвозагуба при нараняване на далака може в кратък срок да доведе до тежък колапс и хеморагичен шок и до фатален изход.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПАНКРЕАСА

Панкреасът е жлеза с издължена форма, разположена зад стомаха пред гръбначния стълб, съставена е от делчета. Панкреасът е жлеза с външна и вътрешна секреция. Свързва се с дванадесетопръстника посредством дуктус панкреатикус, по който протича панкреатичния сок произведен от жлезистите клетки (външна секреция). Част от жлезата не притежава отводни канали, а е пръсната във вид на клетъчни острови (лангерхансови острови) – вътрешна секреция.Image

Кисти на панкреаса. Панкреатичните кисти биват истински (вродени) и псевдокисти (след прекарано възпаление). Откриването на панкреатични кисти изисква допълнително уточняване на техния характер и размери с различни инструментални изследвания – ехография, компютърна аксиална томография, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография и др. Оперативно лечение не се налага само при малки, неусложнени истински кисти. 

Остър панкреатит. Острият панкреатит е внезапно настъпило заболяване, което се изразява в остро възпаление на панкреаса и околните тъкани от активираните ензими на жлезата и много често засяга целия организъм. Най-честите причини за острия панкреатит са злоупотребата с алкохол и жлъчнокаменната болест. В зависимост от промените в панкреаса и тежестта на болестта се различават две форми – лек (интерстициален) и тежък (некротичен) панкреатит. Тежкият (некротичен) панкреатит е животозастрашаващо заболяване. То изисква задължително болнично лечение, най-често в отделение за интензивно лечение. Болните са подложени на високоспециализирано и сложно лечение, като цялостната терапевтична стратегия за всеки болен се изработва от екип от лекари от различни специалности. Преболедувалите от некротичен панкреатит се нуждаят от дълъг възстановителен период, през който са подложени на строг диетичен и хигиенен режим. Нерядко усложнение на острия панкреатит е захарната болест.

Хроничен панкреатит. Хроничният панкреатит (цироза на панкреаса) представлява хронично (продължително) възпаление на панкреаса, което води до функционална недостатъчност (екзокринна и ендокринна) на жлезата. При хроничния панкреатит се наблюдават и някои специфични морфологични промени, изразяващи се във фиброзиране на отделни участъци или на целия панкреас, уголемяване най-често на главата на панкреаса, образуване на кистозни формации, образуване на камъни и много рядко - злокачествено израждане. Основната причина за появата на хроничен панкреатит е злоупотребата с алкохол в комбинация с тютюнопушене. Основните клинични симптоми на болестта са болката и проявите на функционална недостатъчност на панкреаса - диария, загуба на тегло, захарен диабет.

Тумор на панкреаса. При него се развиват туморни “малигнени” клетки на тъканите на панкреатичната жлеза. Може да обхване отделни негови части – глава, тяло, опашка или целия орган, както и да се развие като кистична форма. Когато веднъж е открит тумора на панкреаса, е необходимо да се направят допълнителни изследвания за това, дали малигнените клетки са се разпространили и в други органи, да се уточни локализацията му, което има значение за определяне на възможностите на оперативното лечение.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПИКОЧО ПОЛОВАТА СИСТЕМА

 

заболявания на бъбреци и уретери

Бъбреците са чифтен орган, състоящи се от повърхностна част, кора и сърцевина. Структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Бъбрекът съдържа множество канали, които събират урината от няколко нефрона, която се излива в бъбречното легенче.

Пикочопроводът – представлява тръба, по която урината преминава от бъбречното легенче в пикочния мехур.

 

Агенезия и аплазия – пълна липса на единия бъбрек

Хипоплазия – малък по размери бъбрек

Везико-уретералния рефлукс (ВУР), както и в частност Мегауретерите, са вродено заболяване на ППС, изразяващо се в нарушаване на механизма, който не позволява връщането на събраната в пикочния мехур урина обратно през пикочопроводите към бъбрека. Връщането на урината към бъбрека е предпоставка за прогресивно увреждане на бъбречната функция, чести уроинфекции (възпаления на бъбрека). 

Дистопични бъбреци – ниско разположение на бъбреците

             Паренхимни структурни аномалии:

поликистоза – множество кисти в бъбрека, вродена аномалия. Бъбреците са с увеличени размери.

солитарна киста – единична кухина в паренхима. Имат различно разположение, биват еднокамерни и многокамерни. Паразитарните ехинококови кисти са рядко заболяване.

Бъбречно-каменна болест - камъните могат да се разполагат във всички отдели на ППС. Имат различна форма и големина. Като усложнения може се яви мигриране на камък към пикочопровода и неговото запушване.

Хидронефроза – разширение на кухинната система в резултат от нарушен отток на урината на изхода на бъбречното легенче, п протежение на уретера и ниско разположените части на пикочните пътища. Причините са различни – мигриращ конкремент, притискане на уретерите отвън от туморни формации, аденоми на простатата и др.

Image 

Острият пиелонефрит представлява неспецифично възпалително заболяване на бъбречната тъкан и легенчето, развило се поради директно попадане в тях най-често на бактерии и по-рядко на микоплазми и вируси. Причинителите могат да засегнат едновременно или последователно единия или двата бъбрека.

Острият пиелонефрит протича с: влошено общо състояние, главоболие, обща отпадналост; повишаване на температурата до 39-40 C, придружено с разтрисане и изпотяване; болки в кръста , разпространяващи се към корема и слабините; смущения в уринирането - често уриниране, парене и болка при уриниране.

Гломерулонефритите са група заболявания, които се характеризират с различни по вид и степен структурни и функционални промени, засягащи предимно гломерулите. Представляват остро или хронично двустранно, дифузно имунно възпаление на бъбреците. Могат да се проявят като самостоятелно заболяване (първични или идиопатични гломерулонефрити) или в хода на друго основно заболяване (вторични или съпътстващи гломерулонефрити – напр. при лупус еритематодес, болест на Шьонлайн – Хенох и др. ). 

Клинично гломерулонефритите се проявяват с няколко общи, изразени в различна степен синдроми. Основните прояви са повишено кръвно налягане, отоци по лицето, краката или цялото тяло, поява на кръв и белтък в урината.   При някои пациенти може да се наблюдава преходно или трайно влошаване на бъбречната функция с покачване на стойностите на уреята и креатинина.

Туморите на бъбрека и пикочопроводите са най-често обемзаемащи новообразувания със онкологична характеристика, произхождащи от тъканта на бъбрека или лигавицата на бъбречното легенче и пикочопровода. Най-често срещаното първоначално оплакване е безболковата хематурия, т.е. наличието на кръв и/или съсиреци в урината, болка в съответната поясна област и опипваща се туморна формация. 

Травматични увреждания на бъбреци, уретери и пик. мехур – открити и закрити. Причиняват деформация на органа с разкъсване или без разкъсване на капусалата, кървене с последващо тромбозиране. Така се получава бъбречна контуция, руптура или лацерация на съдовия сноп.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Пикочен мехур – кух мускулест орган, който събира урината непрекъснато отделяща се от двата бъбрека.

Пикочен канал (уретра) – представлява мускулна тръбица, притежава два отвора.

 

Екстрофията на пикочния мехур е тежка вродена аномалия.

Вродените аномалии на шийката на пикочния мехур и долните пикочни пътища (ДПП) представляват различно по вид и степен препятствие по хода на евакуирането на урината, събрана в пикочния мехур. По този начин възпрепятстват процеса на нормално уриниране, предпоставка са за задръжка на урина в пикочния мехур, появата на везико-уретерален рефлукс и последващо прогресивно увреждане на бъбречната функция.

Дивертикули – Вродени и придобити. Визуализира се като добана сянка на контура на мехура.

Конкременти – миграционни от бъбрека или образувания в самия мехур.

Уретрит. Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие. Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт/ сърбеж, парене, болка в уретрата/. Характерно е отделянето на т.н. "сутришна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Болестта протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици. Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.

Туморите на пикочния мехур са най-често обемзаемащи новообразувания с онкологична характеристика, произхождащи от лигавицата на мехура. Най-често срещаното първоначално оплакване е безболковата хематурия, т.е. наличието на кръв и/или съсиреци в урината. 

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Простатна жлеза – среща се при мъжете. Състои се от основа заляга към пикочния мехур, връх и две странични части. Съдържа жлезиста част, от която се отделя секрет със специфична миризма, който влиза в състава на спермата.

Простатит. Възпалителното заболяване на простатната жлеза се нарича простатит. Той протича в остра и хронична форма. Острият простатит засяга мъжете между 30- и 50-годишна възраст. Той се причинява най-често от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура /до 39 градуса С/, постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането /смъдене и сърбеж/.

Доброкачествената простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) представлява доброкачествено разрастване на простатните жлезни делчета, разположени непосредствено около началото на уретрата.

Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 55 години. Развитието на простатен аденом се дължи на дисбаланс между отделните полови хормони в мъжкия организъм. Заболяването протича в три стадия.

Най-ранният признак в първия стадий е честото нощно уриниране - по два, три и повече пъти. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено.

Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочния мехур - след края на уринирането в пикочния мехур остава значително количество урина. Това количество остатъчна урина постепенно се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки.

Пикочният мехур е значително разширен от насъбраната остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който настъпват редица усложнения при ненавременно и ефективно лечение: възпаление на пикочния мехур, уретерите и бъбреците, на тестисите и техните придатъци. Най-тежкото усложнение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, т.е. - състояние, което е животоопасно.

Лечението на простатния аденом зависи от стадия на болестта. Медикаментозното лечение се провежда в първия стадий. Основното лечение е оперативно отстраняване на аденома.

Карциномът на простатната жлеза е едно от най-често срещащите се онкологични заболявания при мъжете. Ракът /карцином/ на простатната жлеза представлява около 10% от всички злокачествени новообразувания у мъжа. Болестната картина се покрива с тази на простатния аденом. Доказана е зависимост между високото ниво на мъжки полови хормони /тестостерон/ и развитието на простатен рак. Ранното диагностициране и стадиране на заболяването позволява радикалното хирургично лечение. Диагностиката се извършва, като се ползва широк набор от съвременни методи – серумен PSA (простатно спецефичен антиген), пункционна биопсия, транректална ехография, конвенционална ехография, венозна урография, уретроцистоскпоия, компютърна томография. 

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА тестис и скротум

Семенник (тестис) – овална форма и леко сплеснат. Съдържа множество каналчета и делчета. От епитела на делчетатa при многократно делене се образуват сперматозоидите.

Скротум – висящ сак, който чрез преграда се разделя на две части, всяка от които съдържа по един тестис, епидидим и част от семепровод.

 

Хипо- и еписпадия – вродени аномалии в дължината и разположението на уретрата (пикочния канал) при мъжа.

Крипторхизъм. Крипторхизма представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с по-малки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване /11-13-годиш на възраст/ започва образуването на зрели сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура /37 градуса С/, което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т.н. "асансъорен тестис", който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се "изкачва" в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка.

Оток на скротума – дължи се на съдово или лимфно смущение в оттока.Image

Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично /симптоматично/. Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение. Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.

Хидроцеле – протича с увеличение на скроталния сак причинено от събиране на серозна течност между двата листа. Причините за острата форма са резултат от травма, инфекции на тестиса или тумор. За хроничното най-често причина е скрит злокачествен процес.

Епидидимит. Възпалението на придатъка на тестиса /епидидим/ се нарича епидидимит. То бива остро и хронично. Острият епидидимит нерядко е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата /уретрит/, на простатната жлеза /простатит/, на пикочния мехур /цистит/, след директна травма в скроталната област, по-рядко след възпалителни процеси, засягащи целия организъм. Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна, с характерно разпространение към слабинната област и към кръста. Почти в половината от случаите епидидимитът се придружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса /орхиепидидимит/. При ненавременно и неправилно лечение острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните са в добро общо състояние и се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен. Лечението на хроничния епидидимит включва антибиотици, аналгетици, физиотерапевтични процедури, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка /епидидимектомия/.

Възпалението на тестиса /орхит/ рядко протича самостоятелно. Представлява специфично (гонорея, сифилис, туберкулоза) или неспецифично възпаление на тестиса.

Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит. Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е покачена телесна температура. Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозния бактерии и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от слаба болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, възловиден плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност /хидроцеле/. В редки случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.

Спешни състояния:

- торзио на тестиса - завъртането на тестиса представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане. Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната температура повишава до 38°С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен. Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис - хематом на скротума (състояние предизвикано най-често от травма), което представлява постоянно увеличаващ се оток в резултат на кървене от разкъсани кръвоносни съдове.

Туморите на тестиса. Туморите на тестиса съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени. При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези /гинекомастия/. При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години. Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА

 

Надбъбречната жлеза се разполага върху горния полюс на бъбрека. Състои се от две части и има триъгълна форма. Визуализират се при патологичен процес

Хиперплазия – от вторичен тип при стимулация на жлезата.

Тумори – имат характерна клинична картина

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРЕДНА КОРЕМНА СТЕНА  И КОРЕМНА КУХИНА

 

Херинии – добър метод за диагностициране на епигастрални и вентрални хернии. Слабо чувствителен при установяване на ингвинални херии.

Излив – течност в корема. Болестният процес може да засяга различни органи и системи, да настъпва остро или да прогресира бавно. Най-чести причини: злокачествени заболявания, портална хипертония, сърдечна декомпенсация, оперативна интервенция, травма и др.

Тумори на предна коремна стена – доброкачествените са редки. Мезотелиомът – първичен тумор на коремна кухина. При него има силно задебелен перитонеум с изпъкващ стени и кистоподобна структура.припокрива коремните органи. Установява се трудно при клинично изследване.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛИМФНИ ВЪЗЛИ

 

Лимфните съдове имат овална форма и големина от 2 до 20мм. Състоят се кора и сърцевина. Всеки възел има хилус, в който навлизат кръвоносни съдове и излизат лимфни съдове.

Нормалните лимфни възли не се изобразяват. Метастатичните лимфни възли се изобразяват добре по хода н големите кръвоносни съдове. – долна празна вена, обща чернодробна артерия, артерията на далака.

 

 

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНИ КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ

 

Аорта –най-големият кръвоносен съд. Ехографски се визуализира нейната коремна част.

Обща чернодробна артерия

Долна празна вена – събира кръвта от корема, таза и долните крайници.

Вена порте – образувана от вените на нечифтни коремни органи

Чернодробни вени

Аневризма на аортата – най-често при възрастни мъже

Застоен черен дроб – при всички случаи на повишена налягане в дясно предсърдие следва дилатация на долната празна вена.

Прехапатална портална хипертония – затруднения приток на порталната вена включва запушване до главния ствол на вена порте, в интрахапателаните и клонове и в малките и разклонения