• Български
  • German
  • English

СМДЛ ИМУНО - МЕД 77

Микробиологични изследвания

 

Вземане на урина за микробиологично изследване


             Средна порция урина. Необходимо е да се вземат 3-5 мл от първата сутрешна урина по средата на микцията в стерилен съд. Пациентът прави генитален тоалет.

 При мъже: препуциумът се ретрахира, гланс пенис се почиства със стерилен компрес, напоен с течен сапун и се измива с втори компрес, напоен с топла вода. Ако по време на уринирането препуциумът докосне уретрата, пробата е невалидна и процедурата с почистването се повтаря.

При жени: Разтварят се лабиите на вулвата, след което с движения в посока отпред назад се почистват лабиалните гънки и вестибулума със стерилен компрес, напоен с течен сапун. Процедурата се повтаря с втори компрес напоен с топла вода. По време на уринирането лабиите се подържат разтворени, като пациентката внимава да не докосне почистените области.

Първите няколко милилитра урина се отделят в подлога (тоалетна). Урината от средната струя се събира в стерилен съд за изследване.

Първата и последната порция урина не са подходящи за урокултура.

 

Инфектни  процеси на отделителната система

 

Инфекциите на отделителната система са много чести, защото:

    Отделителната система в дисталната част има пряк контакт с външната среда, вкл. с перианалната област.

    Урината е добра хранителна среда за много от резидентните микроорганизми, които са най-честите причинители на уроинфекции.

    Значителна част от анатомичните дефекти в организма се намират в отделителната система, което улеснява развитието на инфекции.

    Много често се образуват камъни, които също улесняват развитието на инфекции, а последните – нарастването на камъните.

    Значителна част от инфектните процеси протичат в определени периоди без или с незначителни оплаквания, което отслабва вниманието на болния и на лекаря към тях

Бактериурия означава присъствието на бактерии в урината независимо как са попаднали, какво е количеството им, кои са и размножават ли се в нея.

             При клинично значимите бактериурии (наречени още сигнификантни), в урината се установяват размножаващи се бактерии в стойност 10/5 или повече в 1 мл сутрешна (т.е. престояла в мехура) средна порция нецентрофугирана урина, при условие, че изследваният в момента не се лекува. По време на лечение, което не потиска напълно развитието на микроорганизмите броят им спада до 10/2, 10/3 бактерии в 1 мл урина. Броят на микроорганизмите намалява и при често уриниране.

             Стойността 10/5 бактерии/мл урина е приета с цел по-сигурно различаване на клинично значимите от незначимите бактериурии, но стойностите не могат да се абсолютизират. Например микробно число 10/8 в сравнение с 10/6 не означава непременно по-тежък процес, нито пък 10/3 – категорична липса на процес. Само познаването на всички клинични и други лабораторни данни, характерни за определен болен, дава възможност за правилно тълкуване на количественото изследване.

             Клинично значима бактериурия се  наблюдава, макар и по-рядко, при инфекции в други органи, при бактериемия, при бактерионосителство, когато бактериите преминават в урината. Отделителната система не винаги е засегната от процеса. Бактериурията е клинично значима, независимо от микробното число, защото дава указание за заболяване или носителство. Наблюдава се при бруцелоза, коремен тиф, салмонелоза, лептоспироза. Микробното число може да бъде 10/3, но все пак е показателно за съществуване на инфекция някъде в организма.

             Безсимптомна бактериурия е наличието на размножаващи се бактерии, най-често в стойности 10/4, 10/5 или повече в 1 мл прясна нецентрофугирана урина без субективни оплаквания. Намират се най-често Грам отрицателни микроорганизми от чревната група. Открива се при изследвания по друг повод, като резултатът от другите лабораторни изследвания е нормален. Броят на левкоцитите в урината също е в нормални граници (10 – 15 клетки / мл). Среща се най-често при жени. У момичета от предучилищна  и ранна училищна възраст се среща между 2 и 3 %; у девойки – 2%; у полово зрели жени постепенно зачестява – 5%; у бременни е средно до 8%; в менопаузата зачестява така, че към 70-годишна възраст достига 20% и повече. У момчета  в предучилищна възраст и у млади мъже е около 0.5%. С възрастта постепенно нараства и към 70 години достига 10%.

             Посочените данни, особено за жените, показват, че на безсимптомната бактериурия трябва винаги да се обръща внимание, да се следят и други показатели (лабораторни,  ехографски и т.н.), за да се прецени състоянието на отделителната система. В редица случаи могат да се открият минимални анатомични или функционални отклонения (стеснения, дивертикули, безсимптомна калкулоза, малка по обем резидуална урина), локализирани предимно в долните пикочни пътища. Изследванията трябва да  продължат с издирването на общи заболявания (диабет, имунопатия, заболяване на черния дроб, продължително лечение с кортикостероиди). Тогава една част от безсимптомните бактериурии престават да бъдат безсимптомни, защото стават известни факторите, предразполагащи към развитието на бактерии.

             Може да се очаква активиране на безсимптомна бактериурия по време на бременност, злоупотреба с  някои аналгетици. Същевременно със сигурност се приема, че значителна част от безсимптомните бактериурии никога не преминават в клинично значима бактериурия с функционални и тъканни промени в бъбреците.

             При безсимптомната бактериурия възниква сътояние на толериране на микроорганизми в орган (най-често само в пикочния мехур), който трябва  да бъде стерилен. Развитието на микроорганизмите не винаги е постоянно. Безсимптомната бактериурия може временно да изчезне и да се появи отново.

             Уместно е лицата с безсимптомна бактериурия да познават състоянието си и да се изследват 2 – 3 пъти в годината без конкретен повод, за да не се допусне развитие на процеса в посока на клинично значима бактериурия. Наложително е изследването на урината при интеркурентни заболявания, оперативни намеси, продължително залежаване, бременност. Родилките се проследяват няколко месеца след раждането. Безсимптомната бактериурия у диабетиците не е по-честа, ако основното заболяване се контролира.

 

             Клинично незначимите бактериурии трябва да се познават добре, защото често стават причина за продължителни ненужни лечебни мероприятия.

Това са случаите при които в урината се  установяват микроорганизми, произхождащи от уретрата, препуциума или от лабиите, а именно – дифтероиди, млечнокисели бактерии, S. epidermidis  и др., като количеството им не надхвърля най-често 10/3 в 1 мл урина. Когато урината престои 2 – 3 или повече часа, в зависимост от околната температура, микроорганизмите могат да достигнат клинично значими стойности с погрешно тълкуване на резултата.

В урината могат да се установят бактерии, произхождащи от пикочните пътища във връзка с тежки физически натоварвания, но количеството им не надхвърля най-често 10/3  в  мл урина.

В преагоналния и агоналния стадий започва постепенно нахлуване на бактерии в кръвта, в паренхимните органи и в бъбреците. Една част от тях се отделят с урината.

 

Фактори, предразполагащи към развитие на бактериурии.

Бактериуриите, като израз на болестен процес в отделителната система, се причиняват от резидентни микроорганизми и опортюнисти. Заболяване възниква тогава, когато в организма действат предразполагащи фактори.

При новородени инфекцията най-често засяга бъбречния паренхим като последица от хематогенна разсейка. Причинители са предимно коли-бактериите.

У една част от кърмачетата също се развиват бъбречни паренхимни инфекции по хематогенен път. По-чести са обаче асцендентните уроинфекции, предимно у момичетата (поради късата уретра), причинявани от Грам отрицателни чревни бактерии. Влезлите в пикочния мехур микроорганизми бързо преодоляват все още неефикасно функциониращия везико-уретерен затварящ механизъм и достигат бъбречното легенче. Бързо започва да се уврежда бъбречния паренхим. Интоксикацията се отразява върху развитието на бъбреците. Те изостават спрямо растежа на кърмачето. Функционалното усъвършенстване на антирефлуксния механизъм също се забавя. Поддържа се възможността за връщане на урина от мехура към бъбречното легенче. Особено тежко протичат инфекциите при наличие на вроден анатомичен дефект.

При деца хематогенни инфекции възникват само в отделни случаи. Асцендентните инфекции са чести, предимно у момичета. Засягат най-често пикочния мехур. Микробиологичното изследване показва клинично значима бактериурия.

             По-различно протичат инфекциите у момичета след прекаран пиелонефрит в кърмаческа възраст или с вродени аномалии. У една част от тях инфекцията се проявява като цистит, а у други – протича безсимптомно. Най-често се открива E.coli в микробно число 10/5 или повече в 1 мл урина.

             Момичетата без анатомични и функционални отклонения имат действително безсимптомна бактериурия. Бактериите са локализирани в мехура. Вероятно в миналото тези момичета са имали бактериално поддържан рефлукс, който е изчезнал с усъвършенстването на антирефлуксния механизъм. Останало е предразположението към мехурна бактериурия без клинични симптоми. Лекува се лесно с един кратък или средно дълък курс със съответен препарат.

             Момичетата, при които се установява рефлукс, анатомични аномалии, цикатриси в бъбречния паренхим поради прекарана паренхимна инфекция, влошени функционални показатели (креатинин, креатининов клирънс, концентрационна способност) или запазени в приемливи граници, спадат към групата с клинично значими бактериурии.

             Около 25% от всички жени са прекарали някаква, често преходна уроинфекция. Още по-голям е процентът на жените, които са имали смущения от страна на отделителната система, но те са останали недоказани. Освен предразполагащите фактори, имащи значение за всички застрашени от инфекции на отделителната система, при жените играят роля още няколко:

Периуретрална микробна адхезия. Нормалната периуретрална лигавица бързо се самоочиства от микроорганизми, произхождащи от ануса. Само у някои жени се намират Грам отрицателни бактерии около уретралния отвор и по лигавицата на лабиите: E.coli, Proteus, Klebsiella, ентерококи, стерптококи  от група В. Хигиенните навици нямат връзка с находката. Колонизацията с тези и други микроорганизми е по-честа при бременност, преди и след менструация, при по-продължителна употреба на противозачатъчни средства и у по-възрастни жени. При липса на други предразполагащи фактори жени, при които се наблюдава периуретрална адхезия, развиват безсимптомна бактериурия. Когато действат едновременно и други фактори – възниква клинично проявена инфекция.

Полов живот. Бактериуриите у полово по-активни жени са около 4 – 6 %, докато у малко активните са 0,5 – 1,5%. Уроинфекции се развиват често след започване на полов живот (т.нар. цистити на медения месец”). Безсимптомна бактериурия у момичета често преминава в уроинфекция след започване на полов живот. При смяна на половия партньор също се наблюдават инфекции. Те са много по-чести у промискуитетни жени. При половия контакт женската уретра е подложена на различен по сила масаж в зависимост от интензивността на общуването. Може да се травматизира уретрата и в мехура да навлязат микроорганизми. При здрави жени временно възникващата бактериурия се ликвидира лесно от местните защитни механизми. Трайна бактериурия възниква в случаите, когато жената е предразположена към уроинфекция. Периуретралната адхезия на микроорганизмите улеснява процеса.

Промени в уретрата. С напредване на възрастта настъпва инсуфициенция на уретралната мускулатура, намалява тонуса на сфинктерите, намират се промени в лигавицата. Създават се условия за по-лесно и по-често навлизане на микроорганизми в мехура.

Бременност. Бактериурия се открива в 3 – 5% от всички бременни. След повече раждания бактериурията достига до 8%. Около 1/3 от тези бременни продължават да поддържат някаква форма на бактериурия дълго време след като родят (напр. Безсимптомна бактериурия или пиелонефрит). Около 30% от нелекуваните бактериурии у бременните преминават в пиелонефрит. За развитие на бактериурия през бременността играят роля предишни епизоди на бактериурия, анатомични дефекти, калкулоза, общи фактори. Механичното натоварване на бременната е значително. Разширяват се уретерите, особено десният, и бъбречните легенчета. Оттичането на урината е по-бавно, с временен застой и рефлукс. Състоянието прогресира с наедряването на плода.

Бактериурия трябва да се търси активно веднага след установяване на бременността. Едно отрицателно изследване не означава, че по-късно няма да се развие бактериурия. Проследяването трябва да се прави един път месечно или на 45 дни. Анамнестичните данни за прекарано в детството дори и съмнително бъбречно заболяване имат голямо значение. Бактериурия маже да се очаква при бременни с данни за албуминурия, калкулоза, извършвани гинекологични и урологични манипулации.

Бактериуриите се причиняват най-често от коли-бактериите. Характерно е активирането на хемолитичните стрептококи от група В, които се намират в ануса, но се размножават и във влагалището. Те могат да предизвикат бактериурия, а у диабетички, ясно изразен пиелонефрит. Възможно е пренасянето на микроорганизма у новороденото с развитието на типични стрептококови инфекции, а у плода – на интраутеринен сепсис.

Бактериурията у бременни трябва да се лекува веднага след установяването й. Съществуват подходящи лечебни средства, които се понасят добре от бременната и плода.

Своевременно лекуваната бактериурия  премахва опасността от развитие на хронифицирана уроинфекция.

Мъже.  Две заболявания предизвикват у мъжете най-често бактериурия: хиперплазия на простатата и простатит.

             Хиперплазия на простатата. Причина за възникване на бактериурия е смутеното оттичане на урината. У здрави индивиди увеличената простата с умерени микционни смущения не причинява бактериурия. Остатъчната урина може да достигне 100 мл и повече, но остава стерилна. Едва след катетеризирането се въвеждат микроорганизми и възниква мехурна инфекция.

             Приема се, че отстраняването на жлезата преди развитието на бактериурия е по-благоприятно за протичането на постоперативния процес. Неминуемо възникващата инфекция поради поставения катетър и самата интервенция се овладява по-леко и по-бързо. В редица случаи оперираните се изписват с безсимптомна постоперативна инфекция. Съществува възможност да се образуват камъни в мехура или микроорганизмите да преминат в бъбречното легенче. Когато оперираният остане без наблюдение и микробиологични изследвания след изписването му, може доста късно да се установи, че има безсимптомна бактериурия, която не е без значение за застаряващия индивид.

             Простатит. Микроорганизмите, причинители на простатита, винаги преминават в пикочния мехур. В някои случаи, в зависимост от особеностите им предизвикват уроинфекция. Много по-честите инфекции на мехура рядко причиняват простатит.

             Уретрит. Микроорганизмите, причинители на уретрити, не могат да се размножават добре в урината и затова по изключение причиняват уроинфекции.

             Старческа възраст. Бактериуриите зачестяват след 60-тата година по-често у жените. Приема се, че честотата на бактериуриите нараства с 1-2% след всяко десетилетие. У 70-годишни здрави жени е около 20%, а у лекувани в болници по различен повод до 30% и повече. Хронични колити, упорити обстипации, сенилни сърбежи също предразполагат към бактериурии. Чести са при старчески вагинит, вагинален и анален пролапс, инконтиненция с развитие на амонячен дерматит, обща дехидратация. Опитите да се премахне окончателно безсимптомната бактериурия у възрастните са винаги безуспешни. След спиране на лечението възниква реинфекция, често с по-устойчив микроорганизъм. Необходимо е поддържащо лечение при данни за засягане на функцията на бъбреците.

             Рефлукс. Ролята на микроорганизмите като утежняващ фактор зависи от степента на рефлукса: 1. Незначително връщане на урината обикновено в долната третина. 2. Връщане на урината до бъбречното легенче само по време на уриниране. 3. Задържане на урина в легенчето и в интервалите между микциите. 4. Задържане на урината в легенчето, което, както и уретерите, е разширено; бъбречният паренхим е притиснат.

             При рефлукс се наблюдава значително нахлуванена бактерии в горните пикочни пътища, с които организма не може да се справи.

             У една част от кърмачетата се наблюдава временен функционален рефлукс от първа или втора степен. С порастването на детето рефлуксът изчезва. Уроинфекциите не предизвикват рефлукс, но ако съществуват, могат да забавят обратното му развитие.

             У друга част от кърмачетата рефлуксът е свързан с вродени дефекти. В повечето случаи той не може да претърпи пълно обратно развитие. След неопределено време се развива пиелонефрит, ако своевременно не се пристъпи към коригирането му.

             У здрави възрастни  лица рядко възниква рефлукс за първи път ( с изключение на бременните). Микробиологично инфекцията се дължи на Грам отрицателни бактерии от чревната група: коли-бактерии и други.

             Анатомични аномалии. При физиологична или анатомична фимоза у малкото момче или у възрастни се задържат малки количества урина между гланса и препуциума, но достатъчни за размножаването на микроорганизми, главно Proteus mirabilis. Състоянието може погрешно да се диагностицира като бактериурия, вкл. пиелонефрит, защото изследването показва клинично значима бактериурия и не се подозира, че микроорганизмите се прибавят към урината в последния момент” при излизането й от уретрата.

             Със забавено оттичане на урината и неизбежна бактериурия се характеризират малформациите като кистозен бъбрек, подковообразен бъбрек, двойни легенчета и уретери, мегауретери и други.

             Калкулоза. Бъбречните камъни са метаболитни: оксалатни, уратни, цистинова и др., и микробни: фосфатни – апатитни и струвитни.

             Инфекциите на пикочните пътища са свързани и с двете групи камъни, въпреки че механизма им на образуване е различен. Метаболитните камъни се образуват без участието на микроорганизми, но когато има бактериурия, те нарастват по-бързо. У млади и здрави индивиди съществуването на метаболитни камъни дълго време не е свързано с  бактериурия.

              При по-продължителна калкулоза, когато камъните дълго време травматизират лигавицата на пикочните пътища, вероятността да се развие бактериурия постепенно нараства. Прибавя се и смутеното оттичане на урината.

             Фосфатните камъни са микробни. Свързани са най-често с протеусна инфекция. Камъните често се зараждат на върха на каликсите. Имат най-голямо специфично тегло. По повърхността им се изсолват оксалати  и стават смесени. Нарастването на фосфатните камъни става бързо. Причината е алкалната урина, в която става изсолването им. Алкализирането се дължи на разлагането на уреята до амоняк от протеусните бактерии. В кисела урина не могат да се образуват фосфатни камъни.

             Диабет. Своевременното овладяване на диабета и поддържането на болния в компенсирано състояние намалява риска от развитие на бактериурия. Калкулозата, простатната хиперплазия и други причини, които затрудняват оттичането на урината, предразполагат към развитие на бактериурия. По-голям е рискът при жените диабетички, тъй като жените боледуват по-често от инфекции на отделителната система. Жените диабетички с безсимптомна бактериурия са три пъти повече от недиабетичките. Безсимптомната бактериурия често преминава в клинично проявен пиелонефрит, който се развива бързо, причинява некроза на папилите и микроабсцеси в паренхима.

             У бременните диабетички бактериурия се установява четири пъти по-често в сравнение с бременните недиабетички. Преждевременните раждания сред диабетичките с бактериурия са по-чести, отколкото сред диабетичките без бактериурия. Противоречиви са данните по отношение развитието на плода и перинаталната смъртност.

             При деца, болни от диабет, честотата на бактериуриите не надхвърля цифрите за заболяванията от уроинфекции въобще у децата.

             Катетеризиране. Здравите индивиди понасят без смущение правилно извършени катетеризации, дори ако се вкарат бактерии в мехура. Но на практика се катетеризират предимно болни, за които тази манипулация не е безопасна. Катетеризирането в домашна обстановка носи по-малък риск от инфекция, отколкото в болница, където се намират селекционирани устойчиви и вирулентни микроорганизми. Неколкократното катетеризиране в денонощието е по-безопасно, отколкото оставянето на катетъра.

             При трайно оставен в мехура катетър се развива бактериурия към 48-ия час. Затворените системи катетър-събирателен съд (торба) предпазват само отчасти от навлизането на микроорганизми. Установяването на два или повече микроорганизми едновременно показва, че лигавицата на мехура е загубила самоочистващите си възможности.

             Трансплантация на бъбрек. Инфекцията в присадения бъбрек и имунното му отхвърляне са двете големи опасности за оперирания. Инфектира се присаденият бъбрек или (и) се развиват инфекции в други органи, вкл. сепсис. Потиснатият имунитет създава значителни трудности при опитите да се овладее инфекцията. Тя започва към 3-5-ия ден след операцията. Дължи се най-често на Грам-отрицателни бактерии от чревната група, стафилококи. Характерно е, че бъбречната симптоматика е оскъдна и общото състояние на болния не е лошо, но находката на микроорганизми в урината показва, че се е развил неблагоприятен процес. Практически микробиологичният контрол е ежедневен. Изследва се урина, но и други материали при съмнение за извънбъбречна инфекция, вкл. кръв за хемокултура.

             Хемодиализа. Приема се, че около 40% от подложените на диализа са изложени на риск от инфекция, който нараства с продължителността на диализата и действието на други фактори (уремия, сърдечна недостатъчност).

             Други състояния, предразполагащи към бактериурии.Травми на гръбначния мозък. Параплегията е свързана с поява на тежка бактериурия и постепенно развитие на бъбречна недостатъчност, най-честа причина за леталния изход на болния. Препоръчва се интермитентно, а не трайно катетеризиране, защото инфекцията се контролира по-успешно и тонусът на мехура, доколкото е възможно, се поддържа.

             Аналгетици. Познато е увреждането на бъбреците след продължителна употреба на аналгетици. Създава се предразположение към бактериурия, но често се наблюдава само левкоцитурия.

             Чернодробна недостатъчност. При отслабване на детоксикиращата функция на чернодробния паренхим е възможно в кръвта да преминават по-големи количества ендотоксин, произхождащи от червата. Те увреждат много органи, вкл. и бъбреците. Токсично увреденият бъбречен паренхим е предразположен към инфекция.

             Балканска ендемична нефропатия. Заболяването не е свързано с инфекция на бъбречния паренхим, но с напредването на процеса се прибавя и бактериална инфекция.

 

Заболявания на отделителната система

 

             Остър цистит. Заболяването е особено често у жени. Вероятно всяка жена е боледувала един или повече пъти от цистит през живота си. Предразполагащи фактори при анатомично нормална отделителна система с простуда със или без интеркурентна вирусна инфекция, продължително задържане на урината в мехура, малки травми на уретрата при интензивни полови контакти. Характерни са парене, често уриниране, невъзможност за задържане, болки зад симфизата, чувство за неизпразнен мехур.

             У млади жени причинителят е най-често Staphylococcus saprophyticus или E. coli.

             Хроничен цистит. Развива се при продължително действащи, трудно отстраними предразполгащи фактори: калкулоза, малформации, простатна хипертрофия, катетеризиране. Причинява се от някои от Грам-отрицателните чревни бактерии. По-сложни са случаите, когато се намират повече от един микроорганизъм едновременно. Това се наблюдава, когато микроорганизмите могат да влизат безпрепятствено в мехура, както например при продължително катетеризиране, цистостома, пролапси. Много често започва значително изсолване на урината и образуване на конкременти.

             Остър пиелонефрит. Инфектният процес засяга бъбречното легенче и паренхима. Токсините на микроорганизма причинител предизвикват общи оплаквания: бързо повишаване на температурата с разтрисане, със или без циститни оплаквания, болки в бъбречната област. В урината има бактерии в клинично значими стойности, подчертана левкоцитурия, често с хематурия. При първи епизод, както и при много разредени епизоди от остър пиелонефрит, напр. 2-3 пъти през целия живот, най-чест причинител е E. coli. Заболяването се овладява лесно, но е необходимо да се проследява за възможна остатъчна бактериурия на интервали в продължение на една година. Успоредно се търси левкоцитурия. Много е възможно субективните оплаквания да преминат, но да остане бактериурия и левкоцитурия в значими стойности т.е. да се създадат условия за хронифициране на процеса. Заболяването може още повече да се усложни, ако стане смяна на микроорганизма от E. coli в Proteus spp. или Klebsiella spp. и затихване на клиничните оплаквания. Тези и други микроорганизми са характерни за хронични процеси и за действие на трайни предразполагащи фактори, които не са се проявили до началото на първия пиелонефритен епизод. Опасност от рецидивиране или хронифициране е възможна, когато лекуването и проследяването не се извършва под редовен микробиологичен контрол.

             Хроничен пиелонефрит. Заболяването се развива след един или повече епизоди от остър пиелонефрит. Подчертана е тенденцията бактериурията да се задържа или да рецидивира поради действието на неотстранени предразполагащи фактори. Към левкоцитите в урината се прибавят цилиндри и други елементи. Когато предразполагащите фактори (калкулоза, малформация) не могат да се отстранят, процесът се влошава поради прогресиращото отпадане на нефрони, интоксикирани от микроорганизмите. В урината се откриват Грам-отрицателни бактерии от чревната група: Klebsiella, Proteus, Enterobacter, Serratia spp., характерни предимно за хронични инфектни процеси.

             Бъбречни абсцеси. При септични състояния в кората на бъбреците, по-често в десния бъбрек, се развиват разпръснати гнойни огнища. Причинители са най-често S. aureus във връзка с друг стафилококов процес, както и Грам-отрицателни бактерии, също поради метастатична инфекция. При асцендентни процеси, които причиняват инфекция в паренхима, в някои случаи също се оформят огнища в медулата и кората, но разположени в сектора на засегнатия каликс. Причинители са Грам-отрицателни чревни бактерии.

             Паранефритен абсцес. Възниква метастатично при сепсис, при прогресиращ бъбречен абсцес, който се отваря периферно в мастната тъкан. Метастатичните абсцеси са предимно стафилококови, а асцендентните се дължат на Грам-отрицателни чревни бактерии.